Планинските велосипеди или още широко известни като MTB се смятат за универсалния байк за българската реалност. Едно време някой като каже колело и веднага в съзнанието ти изскача класически планински байк (или бегач едно време на квартален жаргон) - широки гуми и дай Боже амортисьорна вилка. Да, повечето от вас помнят, че преди 20-тина години за шосейни велосипеди или пък видове MTB не се говореше. Имаше си един байк и той беше MTB твърдак и това е.
Е, от тогава нещата се развиха доста и сега всеки е чувал, че има различни модели планински велосипеди, различни размери гуми, различни амортисьори, за различен терен, за различен стил и т.н. В тази статия ще дръпнем завесата и ще запознаем по-начинаещите за всичко основно относно планинските велосипеди. Ако си сериозен байкър пък може направо да прегледаш планинските велосипеди и да пропуснеш това образователно четиво.
И така, още от името им се разбира, че това са корави машини, предназначени за тежък или поне неравен терен извън пътя. Има дузина разновидности на планинските велосипеди на пазара - от такива за тотално начинаещи бюджетни колела, които стават за разходка в парка до брутално технологични състезателни чудовища, които сякаш нямат нищо общо с "нормалните" байкове.
Какъв е най-подходящият планински велосипед?
Това зависи от 3 основни неща:
- Видът каране, който предпочита велосипедиста
- Теренът, по който ще се кара основно колелото
- Бюджет
Освен тези 3 съществени точки, много е важно да вземем под внимание размера на рамката (прочети подробно ръководство тук) и размера на гумите (ръководство тук).
Велосипедите с пълно окачване, още наричани жаргонно "мекици" или full-suspension се отличават с амортисьорна вилка отпред и шок (заден амортисьор) отзад. И двата амортисьора (преден и заден) предлагат различен "ход", тоест колко мм. потъват и съответно колко обират неравностите. Колкото по-голям "ход" има велосипеда (например 150 мм. отпред и 150 мм. отзад или пък 160 мм. отпред и 150 мм. отзад), толкова по-проходим и по-големи препятствия преминава. Логично.
От друга страна обаче това означава повече тегло и по-тромаво поведение. Именно затова човек преценява колко "ход" му е необходим за своя тип каране и търси баланс между проходимост, възможности, тегло и поведение. Правилният избор води до удоволствие. Изглежда точно като математика, но не е, защото има много субективен фактор - именно затова човек трябва да опита и да види кое му допада.
Велосипедите само с амортисьорна вилка отпред (без шок отзад) се наричат "твърдаци" или hardtail или пък велосипед с окачване (но не пълно!)."Твърдак" е малко неточно понятие обаче - човек си представя нещо без никакви амортисьори, а всъщност има на разположение вилка, понякога дори с ход от 150 мм. И така главно твърдаците са с ход около 100 мм., но в последните години не липсват варианти със 120, 130, 140, 150 мм. Отново зависи от предпочитанията и теренът. Има и такива с твърда вилка отпред, но много рядко - обикновено това са доста бюджетни варианти.
И двата вида планински велосипеди имат и специфични дамски варианти - те са съобразени с различното телосложение при жените и имат обикновено по-къса горна тръба, по-тясно кормило и по-различна седалка. Тоест не се учудвайте ако чуете, че този модел е дамски - да, има разлика и тя не е само в цветовете.
Планински велосипеди с пълно окачване | MTB Full-Suspension Bikes
Велосипедите с пълно окачване задължичтелно имат амортисьорна вилка и абсорбиращ шок отзад. Тази комбинация ги прави доста способни по тежък терен като дават сериозна доза комфорт и увереност при стръмни неравни спускания, където може да ти се изправят косите.
Full-Suspension колелата категорично са опция за оф-роуд, тъй като широките гуми и допълнителния заден ход на велосипеда + допълнителното тегло ги правят неподходящи за шосето и нелогични за парка. Ако обмисляте главно да карате по леки планински пътеки, в града и в парка, то въобще нямате нужда от велосипед с пълно окачване.
Кой е най-подходящият велосипед с пълно окачване за теб?
Това най-вече зависи от сложността на терена. Много от модерните "мекици" са проектирани за трейл каране по лесни пътеки - тоест подходящи и за твърдаци, но даващи повече комфорт и увереност. Такива модели са подходящи за голяма част от любителите байкъри, които търсят лесни пътеки и комфорт в унисон с теглото на байка. Такива байкове обикновено са със 120 или 130 мм. ход отпред и отзад. Има баланс в теглото.
Ако търсите състезателно каране в дисциплините XC, то окачването обикновено е 100 мм. отпред и 100 мм. отзад и теглото е доста оптимизирано. Тук нещата не са толкова за комфорт, а по-скоро за скорост и възможности - задният шок дава повече увереност при сложни XC трасета.
Ако ще използвате колелото за много пресечен и стръмен терен с големи камъни, корени, коловози, то трябва да се ориентирате към окачване в диапазона 150-180 мм. ход. Тези велосипеди са доста способни при спускане, но въпреки това теглото и геометрията на рамките им позволява да въртите педалите ефективно и да изминавате големи разстояния.
Ако ще се спускате, то тогава теглото няма да ви интересува толкова и търсите нещо с около 200 мм. ход., което да не се спира пред нищо.
-
Как да изберем правилния Full-suspension байк
Велосипедите с пълно окачване имат някои безспорни предимства пред "твърдаците" като последните технологични новости при марки като Cube и Specialized до голяма степен елиминират недостатъците като тегло и ефективност при педалиране. Разбира се това идва на съответната цена, но е факт, че е възможно особено по отношение на ефикасността поради подобрената кинематика на окачването през последните години, новостите при шоковете и "способността" им да се втвърдяват автоматично спрямо терена.
Като споменахме кинематика, всъщност освен за по-голям комфорт и възможности при спускане, задния шок е изключително ефикасен и при равнинен терен или при изкачване. Когато има камъни и неравности окачването ги абсорбира, следователно задното колело, което предава усилията на колоездача върху пътя, не подскача и не губи сцепление, т.е. разчитате напълно, че силата от педалите се прилага върху пътя и велосипедът върви мощно напред. Да, правилно се досещате - теглото е само капка в уравнението, много важно е сцеплението, геометрията на рамката, ефективността на окачването.
Горното твърдение е обяснено по-разбираемо за хората с твърдаци - не може да не сте усещали как задната гума често подскача и гуми сцепление при преминаване през неравностите, губите скорост, намалява се ефективността. Не е случаен фактът, че всички XC състезатели в момента карат с Full-suspension XC байкове. Това до голяма степен обаче е продиктувано от трудните XC трасета, които се налага да преминават. Ако наричате пътеката в парка XC, то твърдак е много по-подходящ и ефективен. Именно затова постоянно обръщаме внимание на терена и предназначението на байка.
Намаляването на вибрациите от пълното окачване също така намалява болките в кръста и коленете при по-дълги карания. Това не е за пренебрегване, когато преминете определена възраст...
Тънката част в цялата работа разбира се е цената. Ако искате да се възползвате от всичките предимства на пълното окачване и да елиминирате недостатъците, то трябва да се подготвите със сериозна сума. Бюджетните варианти са по-малко ефективни и също така са с по-лоши компоненти в сравнение с твърдаци на същата цена. Това е нормално, тъй като при наличие на заден шок има доста повече компоненти, които оскъпяват цената. Така че е добре човек да помисли къде ще го кара, заслужава ли си да даде повече пари за велосипед с пълно окачване и да получи по-нисък клас компоненти в сравнение с твърдаки съответно по-тежко колело.
Това е особено важно, когато избирате първи планински байк и търсите високо качество, ниско тегло, добра амортисьорна вилка, добро качество на скоростите и спирачките.
Предимства и недостатъци на пълното окачване
В днешно време има най-различни видове окачване като производителите постоянно усъвършенстват дизайна в търсене на най-добър баланс от ефективност, тегло и визия.
В миналото full-suspension байковете имаха 2 основни недостатъка - прекаленото абсорбиране на енергията на колоездача, приложена върху педалите и "втвърдяващия" се шок при спиране. Тези две неща влияеха пагубно върху ефективността и тогава популярно бе пълно окачване да имат само Gravity насочените байкове - тези за спускане и фрирайд. Постепенно нещата се подобриха и в момента с новите разработки можем да кажем сигурно, че са превъзмогнали тези 2 недостатъка. Различните производители имат различни решения на тези проблеми, но най-общо казано за известна сума пари може да имате много ефективечен велосипед с пълно окачване.
Колко ход трябва да има окачването?
Ходът на окачването не е най-важното нещо при меките рамки, но със сигурност е едно от най-важните заедно с геометрията. Все пак то е взето като ориентир за групиране в определени категории като определен ход предполага определена употреба и е по-лесно човек да прецезира търсенето си спрямо очакванията. Тоест не може да търсиш велосипед с пълно окачване за XC каране и да се насочваш към ход 160 мм. По-скоро лимитираш търсенето си до 120 мм. ход и т.н.
80-100мм
Велосипеди със 100 или по-малко ход на шока обикновено са бързи и леки машини за катерене и дълги карания, където най-важна е ефективността, но имат способностите да преодоляват технични терени. Това е естественият избор за крос кънтри състезания и маратони. Тези колела се отличават с по-агресивна геометрия за оптимална ефективност на педалирането, 27,5" или 29" (напоследък главно 29") по-тънки МТБ гуми за бързо въртене и периферия от леки компоненти. Рамката обикновено е от лек алуминий или често пъти карбон във високия клас. Теглото е около 9-12 кг. в зависимост от цената.
-
120-140 мм
Много от карачите в наши дни определят това като златната среда, когато говорим за предизвикателни терени при дълги разстояния. Този тип трейл насочени байкове са предназначени за удоволствие, а не за състезания. Обикновено геометрията е с по-големи ъгли за повече увереност при спускане, широки гуми и големи дискове за адекватно спиране. При по-старите модели размерите на гумите са 26" или 29", но сега е модерно това да бъдат 27.5". Рамките са от здрав алуминий или карбон при скъпите модели, а теглото е в пориадъка на 11-13 кг. Тези машини със средно голям ход са за хора, които искат да педалират ефективно и да опознават нови места, но в същото време държат на забавната свобода, която им дава такъв тип байк при спускане. Именно в този диапазон може да се ориентирате ако искате малко по-забавно каране от крос кънтри, но в рамките на разумното.
-
140-160мм
Велосипеди с ход над 140 мм. са замислени приоритетно с идеята за повече спускане от въртене. Геометрията на рамката им е по-полегата за повече стабилност, а компонентите са ориентирани за повече издръжливост отколкото лекота. Тези машини са си осезаемо по-тежки от XC братята си. Гумите са 27.5", но напоследък е модерно този тип байкове да минават на 29-ки, но е добре това да бъде за по-опитни карачи. Дисковите спирачки са с големи ротори, лапите са къси, кормилата са широки, а често пъти имат аксесоари като баш гардове и калници. Теглото им надвишава 13.5 кг. Това е и естественият избор за Enduro байкъри (повече към 160 мм.) Въпреки всичко казано дотук, тези колела все още позволяват здраво въртене и повратливост, но определено вече изискват повече умения и физическа подготовка.
-
160мм +
Full-suspension велосипеди с повече от 160 мм. ход са ориентирани за състезателно каране, DH или фрийрайд. При тях основният замисъл е да осигурят максимално бързо и сигурно спускане по тежки терени. Тук се гони здравина, а не лекота на компонентите. Тези колела не са проектирани да катерят и това действие с тях не може да бъде категоризирано като удоволствие. Теглото може да надхвърля 18 кг.
Машините за фрирайд като по-екстремен тип каране са предвидени да издържат големи скокове и внезапни дропове, които биха разрушили нормален велосипед. Окачването им е замислено да поема единични много големи сблъсъци - нещо различно от DH насочените колела, които обират множество големи препятствия при висока скорост в продължения на известно време. Този тип велосипеди изискват доста кураж и умения и по очевидни причини не се препоръчват за любители. Иначе казано ако сте надъхан тийнейджър, но нямате никакъв опит с full-suspension велосипедите, то това не е най-подходящото за начало колело. Или поне не ново.
Велосипеди с твърда рамка | Hardtails | Твърдаци
Така наречените хардтейл (hardtail), буквално преведено с твърда опашка или задница, са велосипеди без задно окачване. Обикновено имат амортисьорна вилка и имат възможност да преодоляват сериозни оф-роуд терени, но без удобството на задния шок. Именно заради все пак по-твърдото возене ги наричаме накратко твърдаци. Но не бъдете заблудени като си мислите, че това са колела за начинаещи. Много от професионалистите дори понякога карат подобни машини в зависимост от терена, тъй като те имат някои неоспорими предимства.
Има много различни видове твърдаци. Някои са предназначени за специфични видове терени, други са универсални байкове за всеки ден. Геометрия, материал на рамката, ход на вилката, тегло и компоненти ще зависят от вида каране, който се очаква да практикувате. Повечето хардтейл велосипеди от нисък и среден клас са с алуминиеви рамки, докато тези от висок клас са карбонови. Все още се срещат и стоманени за някои специфични изисквания на карачите.
Ходът на предното окачване е от пориадъка на 80 до дори 150 мм., но най-често говорим за 100 мм. ход на вилката. Масово и главното предназначение на този тип твърди велосипеди е крос кънтри каране. Те са универсално решение за планината, града, парка и могат да се причислят като мултифункционални. Общо взето това е най-универсалният вид велосипед за България.
Като всеки отговор и този си има условности, но най-общо казано най-подходящ за първи планински велосипед е алуминиев твърдак с около 100 мм. ход на амортисьорната вилка.
Тъй като велосипедите с твърда рамка струват осезаемо по-малко от full-suspension братовчедите си, се предполага че ще бъдат с по-качествените компоненти за същите пари. В началото за всеки байкър е важно да има добре работеща вилка, здрави спирачки и подходящи гуми. Основополагащи умения като седеж върху колелото, правилна позиция, завиване, скачане и ефективно въртене се предполага да бъдат усвоени върху твърдак.
Споменахме за мултифункционалността на твърдаците, което е отлично за първи байк - днес си в парка, утре до работа, вдругиден на планина - с малко настройки може да превърнеш своя любимец в планински звяр.
В зависимост от карача подходящите гуми могат да бъдат 27,5" или 29". Прочетете тази статия, за да определите кое точно е по-добре спрямо ръст и поведение на колелото. За брой скорости вече говорим за 12-скоростни или пък вариант 2х10 в бюджетния сегмент.
Задължително трябва да се обърне внимание на спирачките, защото в начален клас при твърдаците може да попаднем на неподходящи варианти. Най-добре спирачките да бъдат хидравлични дискови от адекватна марка.
Състезателни твърдаци
Hardtail байковете за крос кънтри (XC) състезания, дълги дистанции тип маратони в планината, трейл трасета без тежки спускания и дропове, обикновено са с 80-100 мм. амортисьорна вилка отпред.
Все пак ходът на вилката не е единственото нещо, което да се вземе под внимание. Може би по-важно е геометрията на рамката - градусите на ъглите и дължината на тръбите при твърдата рамка са критични елементи за това как ще се движи колелото и как ще се усеща по трасето.
Дългите маратонови дистанции предполагат по-голям ъгъл на челната и седалковата тръби (по-стръмни) - около 73 градуса за челото и 71 за седалковата тръба се смятата за класическа XC геометрия на рамката. При такива параметри колоездачът е в оптимална позиция за педалиране в седнало положение, особено при изкачване. Горната тръба обикновено е по-дълга, което налага изпъната протегната позиция на велосипедиста - това помага за по-добро дишане и изпълване на белите дробове.
През 2021-2022 вече е наложено разбирането, че състезателните байкове налагат 29" гуми, които имат доста предимства, когато говорим за състезателно каране от добре подготвени физически и технически карачи.
По отношение на компонентите - винаги се налага да са висок клас, леки и издръжливи, скорости 1х12 или много рядко 2х10, спирачки с ротори около 160-180 мм.
-
Trail / All-Mountain твърдаци
Някои хора намират предоляването на по-тежки терени по-важно от ефективността при педалиране. Велосипедите се променят спрямо тендециите и така се създават gravity ориентирани твърдаци с рамки, които излизат от представите за класически дизайн. Такива байкове са оборудвани с амортисьорни вилки с ход до 150 мм. и дават забавни възможности при спускане. Същевременно са лишени от тежащите няколко килограма добавки на full-suspension колелата.
Компонентите са подбрани с идеята "да държат на здрав бой" и са подобни на AM машини с пълно окачване. За момента най-популярни са модели със 120-140 мм. ход, защото дават оптимален баланс между добро педалиране и завидни възможности надолу по пътеката.
За твърдаци с подобна мисия геометрията на рамката е съобразена за по-стабилно спускане - седалковата и челна тръби са по-полегати, така че теглото на карача да е в задната част при стръмни и технични спускания. Горните тръби обикновено са по-къси, така че да дават по-изправено положение на тялото, което не е оптимално за дълго каране, но дава доста повече контрол върху колелото по труден и "игрив" терен. Лапите на този тип колела са къси за по-голяма прецизност при управлението.
Рамката е от алуминий или стомана - оптимална здравина, а и без това никой не гони тегло при тези модели. Широко кормило, дебели гуми и големи дискове са другите отличителни черти.