До кога продължава велосипедният сезон? За някои той вече приключи, за други обаче все още продължава с пълна сила. Обърнахме се към представител на вторите с въпроси относно есенно-зимното каране – един човек, който буди възхищение и служи за вдъхновение на хиляди. Това е Рамиз Беделов, натрупал огромна популярност като създател на съдържание, в което прави хилядите си последователи съпричастни със своите пътешествия.
Роден на 8 ноември 1990 г. в китния град Пещера, Рамиз израства сред улици, изпълнени с детски смях, игри и активности. Това детство го научава да живее истински, да върви само напред и да не спира да търси най-доброто в себе си. Признава, че ако има страст, която никога не го е изоставяла, тя е карането на колело. За него колоезденето се е превърнало в начин на мислене и стремеж да надскочи собствените си граници.
Кога приключва вело-сезонът за теб, Рамиз?
Едва когато падне сняг и температурите се задържат под нулата. Не че не ми се кара, но при самите пускания студът става прекалено остър и вече не е приятно. Докато пътят е чист и времето позволява, продължавам да карам – есента дори ми е един от любимите периоди. Реално спирам само когато условията го наложат, а не защото желанието ми намалява.
Какво ти харесва в карането при есенни условия?
Усещането за спокойствие и балансирана природа. Въздухът е по-свеж, температурите са идеални, а пътищата често са по-тихи. Харесва ми как листата променят цветовете си и създават почти филмова атмосфера, която прави всяко каране вдъхновяващо. Есента ми дава едно особено чувство за свобода – момент, в който карането не е просто спорт, а начин да се откъсна, да се презаредя и да се насладя на сезона.
С каква продължителност са каранията ти в този сезон?
Обикновено са доста дълги. Това е сезонът, в който ми е най-приятно да правя по-сериозни дистанции, комбинирани с много изкачвания. Температурите са идеални за усилие, не прегрявам, а хладният въздух помага да поддържам по-стабилно темпо. Затова есента я използвам именно за по-дълги маршрути, които да ме натоварят физически, но и да ми донесат истинско удоволствие от карането.
Кои са любимите ти места за каране?
Без съмнение са в Родопите. Там намирам идеалната комбинация от дълги изкачвания, спокойни пътища и гледки, които те карат да забравиш за всичко друго. Един от най-любимите ми маршрути е кръговият Пещера – Батак – Картела – Широка поляна – гледката към Доспат – Сърница – Кара Тепе – Велинград – Ракитово – Цигов Чарк – Батак – Пещера, а накрая добавям и изкачването към летовище Свети Константин, преди да се спусна обратно към язовир Батак и да затворя кръга. Трасето е около 210 км с близо 3350 м денивелация и ми отнема цял ден, но е перфектно за стабилно ZONE 2 каране. Последно карах точно там – маршрут, който винаги ми напомня защо обичам шосейното колоездене.
Как се подготвяш за каране в студени дни?
Подготовката ми започва от екипировката, която съобразявам изцяло с климатичните условия. Отскоро карам с екипировка на Castelli и съм изключително доволен – както от материята, така и от комфорта. Точно тя ми позволява да се чувствам защитен от студа, без да жертвам подвижност.
Що се отнася до физическата подготовка, загрявката ми започва още в първите минути на карането. Обикновено 15–20 минути поддържам по-висок каданс, но с по-леко натоварване. Това ми помага постепенно да загрея мускулите, да активирам кръвообращението и да подготвя ставите за по-сериозните усилия. Понякога добавям и няколко кратки ускорения, но винаги без да натискам излишно — целта е тялото да влезе плавно в ритъм.
Най-важното за мен е да съм добре облечен, да започвам спокойно и да дам време на тялото да се адаптира към по-студените условия.
Какво носиш със себе си по време на каране?
Старая се да не нося излишен товар и да имам само най-важното. Винаги взимам резервна гума, помпа и достатъчно вода. Тъй като карам шосейно и минавам през населени места, храната си я набавям в градовете – от магазини или малки ресторанти, което ми позволява да не товаря излишно джобовете.
Винаги имам и едно специално подготвено от мен бидонче. В него смесвам мед, сода бикарбонат, малко сол и цитрулин малат. Медът е идеален за дълги карания, защото осигурява бърза енергия от природен източник, стабилизира глюкозата в кръвта и поддържа равномерна енергия без резки спадове.
Содата бикарбонат включвам, защото действа като естествен буфер – забавя натрупването на млечна киселина в мускулите и позволява да поддържаш по-висока интензивност по-дълго време без парене и умора. Солта е важна за електролитния баланс, особено при по-дълги усилия, когато загубата на минерали през потта се усеща осезаемо.
Цитрулин малатът помага за по-добро кръвообращение и доставка на кислород до мускулите, намалява усещането за умора и улеснява възстановяването по време на самата тренировка. Пия от тази смес по една-две глътки на час, което ми държи тялото стабилно през целия ден.